Христина Гутева – Пътят на пеперудата

*
От вятъра понесено
листо съм
и той единствен
ръката знае,
в която мълчаливо
ще ме пусне.

 

*
Можеш да си тръгнеш,
но ръката ти винаги
ще държи сянката на моята.

 

(По М. Кундера)

В непосилната лекота на битието,
по силите ми е
единствено да те обичам.

 

*

Пожертвахме смъртта
за да се намерим
а сега ще трябва да се учим
да живеем

 

*
Блаженството
извисява до смърт
болката безсмъртие
издълбава.

 

*
Така примамливо е
в любовта ти да се влюбя
пази ме от мен самата
влюбена в теб да остана.

 

*
Не мястото
определя срещата ни,
а срещата ни
прави мястото наше.

 

*

Когато всичко се изясни,
продължението е
по-неясно от когато и да било.

 

*
По-незнаеща съм днес.
Зелени са очите ми
от взиране в тревата.

 

*
Докато се учиш,
колко пеперуди
си убил?

 

*
Сън съм.
Не отваряй очи,
ще ме забравиш.

 

*
Ти,
ти ме измисли
и сега
нямам друг избор
ще живея
освен ако не завършиш
книгата си
с моята смърт.

 

*
Любовта ти е смърт,
за която съм копняла цял живот,
единствения начин,
по който живеенето ми добива смисъл.

 

*
Разсъбличам
душата си пред теб
а ти ме обличаш
в думи сладки

нима е
толкова горчива
голата истина
за мен.

 

*
Не можеш да видиш
раните ми,
ако своите криеш
от самия себе си.

 

*
Идва есен
вятърът ще издуха
всички наши думи.
Сигурен ли си,
че любовта ти
идва от сърцето?

 

*
Думи не изричам,
те изричат мен.
Чуеш ли „Обичам”
– това съм аз.

 

*
Не търси парченца от мен
за да ме сглобиш
като пъзел,
ако днес съм цвете,
утре
може да съм птица.

 

*
На сбогуване,
нека под дъжда да се срещнем,
ще се усмихваме,
и понеже сълзите нямат цвят,
никой от нас няма да знае,
че другият плаче.

 

*
Сред сенките
изгубено цвете съм
търся пътя на пеперудата,
да ме върне отново в ръката ти.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments