Петър Краевски – Любовна политология

ЛЮБОВНА ПОЛИТОЛОГИЯ

Щрихи от любовната им политология:
либералната загадъчност на очите й,
широкия социализъм на усмивката му,
дребната буржоазия на трапчинките й,
Октомврийската революция на смеха му,
болшевизмът на рубинените й къдрици.

Любовта им е комунизъм в настъпление:
Първа конна по фланга на самотата й,
пролетарска диктатура над губерниите му,
сталинска репресия над депресиите й,
развенчаване на култа на личността му,
перестройка на дръзновеното безразличие.

Те са жертви на бляскаво поражение,
но упорито не искат да го признаят.

 

ФОТОТАПЕТ

Отдръпват се треви
в прибоя на гората,

над тях
напира хълм
и с приливна вълна,
разпенва гребен от разлистен габър…

Безкраен миг в застинало пришествие
на обещан възторг
от пиксели
и цвят.

А вън зеленото
жужи, жужи и хапе.

Каква романтика на цветно фото
и влюбени слова, но без оргазъм,
а, всъщност, скъпа, исках да ти кажа:
живот в експлозия си ти и време
лети над теб с рояк от хищни птици,
домогваш се към крайната си точка
като кълбо уплашени сардини
и с бляскави телца болиш и храниш,
(онези бели, belly пеперуди
къде отлетяха, росянке моя?),
това сме ние – виртуална плячка
в устата на зъбатото красиво,
(единственото място за поезия),
и прокървяваме като поанта.

 

ЛЮБОВНО

Очите ти са пълни с бъдеще,
в което мен ме няма.

Накарай ме да ме обичаш.

 

ТРЕВОЖНОСТ

Нещо някъде се е пропукало.
Не знаеш как или защо,
но чувстваш разликата.

 

ПОЕТ

И ти
все по-тревожно
в себе си се взираш
с очи на чужденец.

Сърце,
което мачкат,
за да издава
непонятни звуци.

 

ВЕРУЮ

Облажавам
природата на красотата,
която ражда красота,

но

тихо вярвам
в подвига на грозното,
което прави същото.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments