Ивона Иванова – Нямам право да съществувам

нямам право да съществувам
последно бях човек през септември
Бог е лицето в огледалото
ти миришеш на свобода и на лято
накарай ме да усещам въздуха
в гърдите ми докато потъвам
към твоя център

все по-дълбоко и все по-светло

 

Sid & Nancy

следващия път когато
ме погледнеш
ще видиш как смъртта ти
се разширява
наравно със зениците ми

 

след следващото ни земетресение
може да съм вече само тяло
прибери ме в себе си
превърни се в моето спасение
пречисти душата ми от всяка
доза преди теб

моят залез е твоето начало

 

*
миришеш на съдбата ми
не мога да те дишам

 

*
всички снимки в рамки
да се чупят от вибрациите
на нашето синхронно дишане
да ме разкъсаш като плод
на чужда религия
и децата ни да бъдат само
идеи без име

 

море

кофти хора
плуват
във физиологичен разтвор

 

*
пияният ми мозък
те създава всеки ден
и те кръщава
във водите течащи
по вените ми
бъди по-различен днес
не ме убивай

 

теория на хаоса

махаш с криле
в единия ми полюс
и получавам урагани в мозъка

 

*
ти си глухото тупкане
право в центъра
на моето голямо нищо

 

клопка

галя грапавото гръбче
на самоубийствените мисли
в затвора на съзнанието си

 

колене

причините са много
да виждаш отвисоко
птици човек
колите долу
мигащ светофар
оранжево оранжево
покривът помни
следите от тебе
усмихнати колене
летят към своя край

 

*
хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало
повръщам въжетата
с които пазеше душата ми
да не излезе навън без теб
всичко мирише на плесен
и бавно изчезвам
сгромолясвам се забравена
като катастрофа през 81-ва

има живот и без мен
има живот и без мен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments