Таня Николова – Натюр

ОДА ЗА НАПОИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ

социалните и
асоциалните поезии
преплетоха корени
в пясъка на иронията
родих се аз
лоза кришна
в саксия

 

*
1-ви май
трудоваците на поезията
копаят

 

ИЗ ТЪМНИТЕ ЕЗИКОВИ ПРОСТРАНСТВА НА МАЗЕТО

стари плочи
висят от тавана
черни слънца
проблясват
завъртат се
от вятъра на климатика
няма да засвирят сладки мелодии
за теб
колекционерските рядкости
на сърцето

 

ГРАНИЧНО

плюя на поезията
с храчка като крачка
думите ми са
по-интересни, по-хубави, по-умни от мен
и текста се лепва
като детски спомен
върху челото на стихотворение
то
непознатото, несъзнаваното, недоизказаното
по-интересното, по-хубавото, по-умното от мен!
аз
и текста
няма да бъдем никога чистички
по-добре смърт!
но ще пролея сълза за свободата
ах, за свободата
докато съм впила пети
в границата

 

ТРИ СЕСТРИ И ЗЛАТНА ЯБЪЛКА

ако една работа ми пречи на писането
значи ми трябва друга работа
си мислеше писателката
счетоводителката нищо не си мислеше –
ходеше на работа
докато си търсеше по-добра работа
а шефката, глътнала по погрешка
отровната хапка на безделието
още не се беше събудила
от стогодишния си сън
и нямаше кой да каже
ПАТКИ с ПАТКИ
простаци и простачки
разбирачи, разбирачки
клюкари, интриганти
юнаци на рояци
я вън!
оправяйте се и не ме занимавайте
не съм оттук и
съм за малко

 

НА ДЕБЕЛЯНОВ С ЛЮБОВ

харесвам поезията
във всичките ѝ инкарнации
но не валят над мен
белоцветните вишни
и няма тих двор
улицата

 

ЛИТЕРАТУРНИ ЧЕТЕНИЯ В STERLING

еклектиката
диша и издиша
по стените
на времената
сърцата на местните обитатели
пулсират с думите
на непризнати поети
накрая всички се надишват
с поезия
от бара

 

НАТЮР

Искам да ви споделя, скъпи приятели,
че самотата се споделя значително по-лесно
с чиния пържоли, домашен хляб и студена бира.
Джаз, изложба и театър също вършат работа,
но в случая са по-далеч от едната ръка
разстояние

 

*
успокой си сърцето
туп-туп
някого излагаш
на някого не си по мярка
туп-туп
някой те обижда
някой те пренебрегва
туп-туп туп-туп
отвори се
на белия лист
по синия път
и да си ебат майката
тези с мярката!
теглилки в сърцето нямам
и тежестите са ми от горе
затова стоя
права
във всяко стихотворение

 

УТРО

муха кацна на слънчевия нож
палачинката се обърна

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments