Иво Цанов – Новото човечество

Външната тъмнина

Ти крачиш
по пътя на своето величие
към външната тъмнина
твое последно убежище е
външната тъмнина
на раменете си ще се изкачиш
с косите си ще се изтеглиш
във външната тъмнина
външната тъмнина

 

*
Земя без небе
приливите и отливите
на брадвата

 

*
Ти ми припомни че съм бил незлоблив
нежността ти ме упояваше
все по-често забравям това
и не спирам да те сънувам

 

*
Човекът трябва да бъде
тълкуван неправилно
това е връзката му
с Бог

 

*
Хитлер не е рисувал лица
Сталин е тропал по къщите
и търсел Бог
Всяка сутрин се будя с ерекция
и не спирам да те сънувам

 

Вуду

Писането съживява
единствено
живите мъртви

 

*
И защо да не харесвам
повече
сърпа и чука
отколкото
свастиката
Каквото каже младежта
и откачените й лидери
наблюдаващи през бинокъл унищожението
важното – да сме
в играта

 

*
Свят на краен детерминизъм
метрични данни
прогноза за времето
самоубийства и
проституция

 

Гората на обесените

По отношение на целувките
буржоазията се колебае
от една страна е любовта на живота
от другата –
курвите

 

Против законите на мъртвата природа

Светлината
би трябвало да убие
всеки клетъчен организъм
всяко материално тяло
би трябвало да останат само вълни
и енергия
тогава защо толкова дълго
искаше да ти го набутвам
да оставам в теб

 

*
Свят на усмихнати шизофреници
самоубиващи се за
родината

 

Партия и комсомол

колкото и тъмни да са вълните
оставаш с лице като смърт
от което хората бягат
а изродите се възбуждат

 

Новото човечество

Не искам никой на моя страна
на моя страна ще са огнепръскачките
вяра в никой
гражданска война
всеки срещу всеки
и справедливост за всички
до безкрай

 

*
Според свидетелствата
на неоцелели
въздухът и само въздухът
ги водел
нагоре

 

*
По принцип
вас никой не ви пита за нищо
ще си пишем за
каквото ни скимне
ще пишем за разврат
и разложение
вие ще следвате тая линия
и ще я приемете
по цивилизационен път
на нас ще ни е тъжно
и ще се чудим
на кой друг курорт
да отидем

 

Тук и извън

Ти влезе през тая врата
броя като овце
оргазмите ти нощем
оформям те във форма на сърце
пробождам те
умирам в теб

 

*
Отрязах кура си
в пристъп на безумие
за теб
пониква нов

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments