Стефани Гончарова – Свързваш бенките ми в съзвездия

*
ти си преходност
заклещена
на място което не побира въздуха си
улица без адрес
в очите ти светофари полудяват
цветовете им се гонят зад стъклото
и произвеждат само натрошени крясъци
а аз
с някаква нова обърканост
по-древна от мрака
правя опити да те догоня
в сънищата си

 

*
от небето към земята
и от леглото ти до асансьора
болката хвърчи като разпръснати комети
вдишваш топлината й за да останеш още малко
като пясъчните замъци крадеш секунди
умивалника в кухнята ти е на две седмици
купуваш си дрехи от т-маркета
защото отказваш да пускаш пералня
откакто майка ти се пропи и избяга
откакто те обикнах разбрах
ще те изгубя точно такава
каквато те имах
но аз след теб
никога няма
да съм същата

 

*
сядаш по турски на пода
палиш цигара
и гледаш в килима
как квартали се взривяват
и убиват бъдещето
за части от секундата
в близката далечина
колкото отстоят помежду ни
а после
скачаш като новосътворена
сякаш светове зависят от това
и свързваш
бенките по кожата около ребрата ми
в съзвездия

 

*
солени облаци
пробиват къдравия вятър
а телата ни под него
се разтварят
в един мехур мълчание
и изговарят с глас под наем
че това е всичко
което можем да направим
в измерение където
има само едно настояще

 

*
полей цветята на закуска
днес
ще екзорсираме апартамента
ще преплуваме въздушни бездни
ще опознаваме безкрайности
и ще ходим по познати улици
хванали ръцете си
без да ни е
страх

 

*
отдалечаваш се
замирисва на кръв
тази следа която оставяш
е по-ярка от деня
увивам шал около врата си
стискам очи
и си спомням
до смърт

 

*
не искам да променям нищо в теб
искам да участвам в дишането ти
да познавам линията на страховете ти
да съм едновременно навсякъде за теб
скелета ми да изгуби кожата си
за да те завие и предпази от опасността
искам да обичаш призрак
да изгубя себе си обичайки
но знам
че заслужаваш повече

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments