Ива Спиридонова – Нормалност

нормалност

с противоречията
пазя равновесие
за да не падна
от ръба
на лудостта си

 

любов

ад и рай са топоними
от релефа на очите ни
в които пристигаме
всеки път
едновременно

 

*
влез в колелото
на мислите –
опитна мишка
във собствен
аквариум

най-жесток си
в опитите
със себе си

 

*
всички написани думи
не заменят неказаните

поезията пише
разстоянията
между нас
и в прозата им
губим любовта си

 

*
всяко многоточие –
изписано мълчание
думите загубих
между редовете

 

*
мълчанието –
форма на лъжа
която крие страх
от общи истини

 

*
в рамката на спомена
всеки стих е възможен
в редовете на стиха
всяко бъдеще
също

изживял ли си
което ще напишеш?

 

лицемерие

криеш желание
под маска на приятел
която се пропуква
под моя поглед
върху теб

когато свършиш
с театъра
или ще си истински
или ще съм си отишла

 

избор

отречи ме в неизживяното
и ще се връщам вечно
да убивам любовта ти

изживей ме отречена
и ще съм неизбежната смърт
на всяко отричане
от любовта

 

присъда

изгаряш
между устните ми
като последната цигара
на осъден смъртник

смъртта от обич –
споделена

 

докосване

повярвай
толкова съм близо
че боли
последното останало ни
разстояние

 

полет

ти си земята
под ходилата ми
моите стъпки
са твои криле

пръстта целува
следите ми
небето
е близо

 

дом

аз съм дом
в който ти
ще се връщаш
за още

донеси ми света
във очите си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments