Ружа Матеева – Мракът е завинаги мой

сънувам
студената страна на лицето ти
обърната към слънцето
мракът е завинаги
мой

 

не разбирам страха ти
няма никаква надежда
да бъдем щастливи
защо просто не ме
целунеш

 

помниш ли
ъглите на лактите ми
по гладкото си тяло
тъмнината е вътре
като утайка от кафе
като тиха смърт
в долната част
на корема ти

 

натисни с палци
очните ми ябълки
искам да избухне
основата на светлината
копай под нея
намери най-после
себе си

 

бутилката е пълна
с пепелта от цигарата ти
не знам коя зависимост
е лечима
искам да те срещна
на рождения ти ден
заспал пиян
във ваната
и да те лекувам
със събуждане

 

не виждаш ли
уби ме отдавна
каза ми „от съжаление“
и всички сълзи се върнаха
в сухото корито
на смъртта

 

покани ме пак
да празнуваме нова година
един без друг
обещавам
че ще съм сянката
на първата секунда
след дванайсет

 

няма да узнаеш
кога съм скочила
от седемнадесетия етаж
на детството си
защото сега ти е смешна
мастилената обич
на хартията

 

залезът на тениската ти
е мъртъв
като памука в нея
не ме търсиш там
не ме търсиш никъде
аз съм осезаема само
в слюнката
под езика ти

 

кошмарът ти е самолет
разбит в сърцето ми
без оцелели
от катастрофата

 

една палка се строши
в ребрата на сбогуването
не се безпокой
те са цели
само ритъмът в теб
е на парчета

 

когато те видя
ще ти зашлевя плесница
и после ще оближа
червената следа от пръстите си
нека е дамга за всяка нощ
в която забравяш
болката

 

не чети нищо
думите са обесени от мъка
в килера на страха
докосвам те без тях
и ти благодаря
че ме има

 

поръчай пица
от моя телефон
купи двайсет минути
мълчание
да ме обичаш там където
раменете ни дъвчат
допрени

 

няма прошка
за дрънчащия звук на писмата
небето е разместена партитура
от която вали фалшив дъжд
но аз съм мокра
защото помня
истинската мелодия
на сърцето ти

 

лесно е
толкова е лесно
да сложиш ръка на очите си
цигара между зъбите
захар в кръвта
водка в стомаха
и пеперудите
да се удавят вътре
преди да са се научили
да пърхат

 

в любовта няма заслужили
има само ранени
и убити

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments