Ивайло Мерджанов – Световна революция

световна революция

да отделиш любовта напълно изцяло и завинаги
от страданието и болката

 

заря

първи механичен часовник
заря ссср детски
изостава
чака Пришествието

 

и слънцето ще бъде мъртва звезда

там някъде под шарената сянка на банките през септемврийската зима
там някъде в цезурата между светлината и гранитения гробен мрак
там някъде в кобалтовите сини дълбини на глаголът обичам те

там някъде пред бодливата гранична тел между битие и вечност
там някъде сред изотопите на параноята ти вън от контрол
там някъде между отдавна изпитото и ненаписания стих

там някъде във връзката между графомания и поезия
там някъде назад към вечно закъснялата им революция напред
там някъде между антологията с избрано и некролога

там някъде от «всичко ти е простено» до «още ли не си умрял» –
там някъде пред клетвите към завинаги и абортиралото щастие
там някъде посред черните пясъци на гняв страх и ненавист

там някъде под ниските скали на агитпроп стиходеяния & поеми
там някъде между перченето парите и крайния дом на славата гроба
там някъде в степени на помрачението недостъпни и за госпожа неврон

лежи трупът на светлото бъдеще

а над вашият рай земен –
и слънцето ще бъде мъртва звезда

 

кардиналното заключение на гражданинът бонапарт

слушахме ленин & гьобелс
слушахме айнщайн хегел нобел
слушахме секс пистълс гео бунюел
слушахме маяковски труман холивуд
слушахме как учителя пее фалшиво
слушахме сонара за подводници
слушахме за добрата война

и изводът наболя –
не вярвай на никого

 

жадност

твърде бързо решихте че щом сте пияндета непременно сте и поети
и мязате на чарли букофски кой ви излъга пигмалион ли играчи
тоя път синята птица на метерлинк отнася
окончателно кинтите от лелеяните ви целулозени
продажби един ден от писане ще си допивате
с аптечен спирт тъй както отколе правят истинските гении
или си поет или си оцвъкал храма търговец иззад
щанда със златоносните говна обвити в лъскава
корична хартия изумявам се от високомерното им самочувствие
на нетрезво-плюшени епигони накацали по баровете
ако е упадък нека да е истински ако е поезия
нека е твоят личен опит да хвръкнеш извън алчните простори
и жадни обятия на забравата дето те дебне и чака
заедно с метиловия алкохол на фалшивата литература –
дали това стихотворение ще се продава е въпрос който не ме вълнува

 

периоди на полуразпад

ние е пияна удавница и не тая от картината на перов
а неизвадена и рееща се в дълбините –

ние е невъзможна величина в химерична стадна идея
ние е твоята рабска илюзия за обединение на глутниците

ние няма нищо общо с реалността в сивите бетонови джунгли
ние е жалката утопия на невзрачните изкарали цял живот в група

ние е психиатър-самоубиец осъзнал че не лекува нищо и никого
ние е мъртвото пометниче на слабата ви като мъгла заедност

ние е болно понятие недокоснато приживе от слънчев лъч
ние е черният печат в паспорта на смешната ти поезия

ние е приятния и тих съсед който оножда жена ти

 

гещалтпсихология

преодолявайки трудностите
всички израстват –
надолу

 

терапевтичен отговор

живея на сянка
под болката
но тя не ме грее

 

щастието

твърде често е самиздат
излиза в единични бройки
остава незабележимо
намира се трудно

 

феномен

щастието ми е атомен гарван
прилеп от думи лисица от вятър
риба говореща людски езици

не се среща в природата

 

по-горчиво от смъртта

сърцето й – примка
ръцете – окови
гласът й – псалом
усмивката – брадва

 

ребро

без жената
остава
само война

 

едно неприятно сравнение

дългите години в самота
дисциплинират твоя дух
и израстваш в йерархията –
от редник до ефрейтор

като хитлер

 

колимско хайку

любов
а не лагери
манделщам
безсъние

 

празен бял лист

поезия
е да се накараш да пишеш
когато
нямаш аргумент
да живееш

 

ходом марш към последната истина

през всички тези години
писане на поезия
накрая у мен оцеля
само усещането
за явен провал на думите

 

нищо общо с братя грим

все пак трябваше някой
овреме да ни съобщи
че животът си преминава
в самота и нещастие

 

ницше & птицата

белият гълъб
излита от ръцете
на казалия всичко ницше
каца на рамото ти

останалото
е последица от болестта

 

най-стресиращи звуци

лъвски рев
детски плач
мълчанието ти

 

дом

така и не се научих
да пресмятам всеки ход
любовната загуба
е моят дом

 

картичка за рожден ден

играеш с мен
на всичко коз

смъртта

 

мъртвите граждани

в една съкровена до плач
пиянска болна нощ –
гражданинът бонапарт
ми сподели неочаквано:
– като бях малко момче
живеех близо до гробищата
и още тогава чувах ясно
неистовия зов на пръстта –
«върни се при мен!
върни се при мен!…»

 

think positive

животът е прекрасен
като гробище по здрач

 

край на земните дела

върху покрива на звездите
ангелът чака


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments