Жара Гавран – Мистър Неврон

Мистър Неврон

|музиката е създала света. от първия удар на джембето или от първия гърлен звук на диджеридуто. емоциите са се вплели в светове от човеци. разтегаема душа, изтръгвана от дъното. тежкия оловен камък в гърдите, който я задържа. това е Бог.|

сизиф. е. исус. в гърдите ни. в камъка. в змията. в набучения кол. в сърцето ни. в бог.
не можем да избягаме от миналото.
вярваш ли ми?
трябва първо да прескочим трапа. да видим погребаните си кокали. да видим лъжата на миналите животи.
минали животи няма. има само гробници.
и кладенци.

оплетени възли. като във всеки мускул. всяка нервна ситема. всеки мозък.
от вълнистата честота. на струните. прорязваща ръцете ти.
оплискан в кърви. дребен. свит. в дрипи. малко бебе си.

Мистър Неврон.
това си ти. надраскано с резки от старите бръснарски ножчета. с хартия с цвят на бежовите им души. това си ти – на вълни
от морска пяна. във водата умираш най-бавно.
от вълнистата честота. на струните. прорязваща ръцете ти.
истерия. истерия-я-я-я-я.!
дори като държиш китара. дори като се бесиш като поет. с усмихнато гърло.
надрано със стъклени усмивки.
с крещящи ушни миди, вместо усти, пълни с жлъч и жълта жлъчка.
когато перлите разтапят всичките ти очи като лава отвътре. и ги правят слепи. жестоко слепи.
о, дрипаво дете, защо не се събудиш? нима е нужно да си хищен гущер. вместо да прегърнеш Белия дракон.
да полетите заедно далеч от лудостта. в долините на спокойствието.
където никой никога не те е наранявал.
където никой никого не е наранявал.
където хората са ангели
|а не кубчета с метални решетки
от които стърчат криле|
където си безбрежно сам.
сред облаците на мира.
сред цветните Му облаци на свободата.
докато не се събудиш пак?

о дрипаво дето с памперс
от лайна наречени история
посвири на драконовите мустаци
докато не се събудиш пак?
и пак?
и пак. и този път не заспиш точно навреме.
точно в полунощ. когато сирийски бежанец
или друг твой събрат, нарочно криещ се зад неговата маска.
прерязва гърлото ти.
най-накрая стигнахме до усмивките.
един свободен от свободна европа
мистър неврон. Мистър Неврон.
Боже, толкова много Любов,
на кого да Я дам?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments