Невена Борисова – Стъкленица

Илиада

Съмва се, докато чета „Илиада“. И
мислите като сенки на Стикс пробягват между хола,
спалнята и Троя. Мръсносиньо е небето на утрото,
като пред поредната битка. Къде си, розовопръста Зора?
И докато войни след девет години тичат към корабите с надежда за връщане,
хора на нишки се точат към офисите на сградата, гледана от моя прозорец.
Хера повелява да останат и да не бързат към корабите си. И ето:
„всеки принася жертва на някой почитан безсмъртен,
молейки сам да избегне смъртта във кипящата битка“.
А вчера една
жена се хвърлила на релсите на метрото.
Случило се е в зоната след парапетите,
където
влакът влиза на същия този перон.
Жената скочила пред самия влак.
Така е нямало никакъв начин машинистът да успее да спре.
Не са известни и не съобщават причини. Така и трябва –
при всички случаи биха ги съобщили погрешно.
Обявиха обаче непосредствено след инцидента въвеждане на
извънредна автобусна линия, както и че
преглеждали камерите.
И докато божествени пратеници разнасят послания, а
властният цар Агамемнон отговаря на Нестор,
телевизията съобщава за нови правила по пътищата,
за парното, инциденти с таксиметрови шофьори и за министри.
Атина обхожда магистралите и брои жертвите по пътя.
Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски.

 

Стъкленица

Никой не може да го грабне,
строши или разкъса със зъби.
Това причудливо вещество в стъкленица в гръдта,
което
излъчва аромат подобно липа във края на лятото.

Сенките рикошират в стъклото и
комарът ядно отбива атаката си.

Никой не може да го въобрази,
изпепели, вкуси, раздипли или вдиша отблизо,
да го удуши и
открадне подобно лисица – кокошка.
Детството, младостта са само част от нещата,
които на пети се завъртат
и подобно часовои отстъпват смяната си, но
никой не може да го оглозга,
досегне, заграби.
Твой е този спомен – за ягодово сладко, поднесено
в майчини ръце, или солени вълни, понесли тялото ти,
или отдихът след изпитание или хладкото чело на братчето ти
след треска, или пукота на съчки в камина, пред която се води
разговор или вечерна песен или луна, плаваща над мислите.
Единствено внимавай в стремежа да вдишаш аромата отблизо –
не чупи стъкленицата.

 

Някои не успяват

Някои не успяват.
Случва се едно и също нещо.
Трагедията пристига
с балетните си пантофки.
Изглежда нелепо, подобно
накипрена дама по обедно време.
Въпросът е
дали се нахвърля на врата на първия срещнат
или на добре прицелен избраник.
Някои не успяват да издържат.
На двама ще се случи
едно и също.
Но първият ще разстели въжето си –
този пищен гирлянд на мъката.
А вторият ще продължи някак да крачи
(макар че виждате ли тази сълзяща
резка на коляното?).
Кога ли слабият ще стисне юмрук,
ще скрие в него пеперудата на сърцето си и
няма
да й позволи да изхвръкне.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments