Александър Иванов – Няма изход от теб

любов

адам и ева
отхапали парче
от себе си
и ябълката останала
цяла

 

искам да чертая съдбата си
с език върху твоята кожа
да се разтичам по теб
като образ на дали
да изпиша цялата си несигурност върху тялото ти
като – обичам те

 

*
секунди преди
да те срещна
не вярвах в
съдбата
сега тя не може
да повярва в нас

 

затвор

през пукнатините
на сърцето
изтичат нашите
мечти

 

*
всеки
написан стих
ме приближава
към смъртта
само в празните полета
между думите
е живота

 

*
пътят към
ада
е постлан
със съмнения
но ти
обещавам че
ще те
намеря

 

любов

ако мога да
създам нещо
красиво
нека то да бъде
смъртта ни

 

поставих очите ти
в рамка
за да ми напомнят
че няма изход
от теб

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments