Мария Стоева – Преди да сме преживели утрото

получи сърцето ми
важно ли е
къде блуждаят мислите ми

 

нямам
въпроси
за упоритите
ти отговори
нямам
светлина
за непрогледния ти мрак
нямам
жестокост
за смирената
ти обърканост
нямам нищо
което прокле
да ти бъде всичко

 

може би
не съм това
което търсиш
но съм това
което ти трябва

 

толкова празно
че нямам място
и за тишина

 

някъде
в празнотата
неповикан
идваш
за да объркаш
и онази тишина
която не създаде

 

наивни шепоти
така огряха
нестабилната ти вселена
че вместо
да прекрояваш светове
попадна в бездънна яма

 

съня прободе
мислите ми
чувствам
нечувстваното
което
не посмя
да ми кажеш

 

колко пъти
ще пребориш
стъпките
към мен
за да не пропуснеш
най-важната –
сърцето ми

 

колко дръзко
заобичахме нощта
как повярвахме
на думата
как си поделихме луната
преди
да сме преживели утрото

 

не съм
сляпата неделя
която ще ти слее дните
не съм
силната мисъл
която ще избута
чувствата
не съм чувството
което ще замъгли
истината
но съм
силният вятър
който те връща в началото

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments