Елена Янева – Опити за лято

Опити за лято

Безименните часове на предипладнето
излюпват
светла длан
от диаманти,
пошляпват перушинено по шапката
на обедната периферия
и хлътват
в сянката…

 

1998

И всички тези пристъпи от глад…
отчаяното преобръщане на джобове… –
надеждата на бедния…
… и пак…

И винаги съседите са в кухните.
И кухните – препечени до вкусно.
В представите си ги разтварям
като шкафчета.
И шкафчетата после се затварят –
дори не разчленявам етикетите
на тънките си
буквички
увиснали…

И причернява… безпокойно ми е…
най за себе си
и всичките неща, които съммм
ммммного ми е сложно
да се мисля…

 

Трохи по полиците

Тя има тайна книга на предлозите
и предложенията в чекмеджето си
Малката библиотекарка в нея бута
пълна с текстове и кексове количка
из разни вити устремени коридори
понякога твърди – затвор
(твърде много стивън кинг)
понякога дворец твърди
понякога градина
с охлюви и репеи между зюмбюлите
върху
като надвиснали от захар рафтове
намира под възглавницата си рецепти
за топли ръкописи със сусам и мак
нататък
папирусите на деня разгъват дъх
на карамфил и вишневи въздишки
и една бележка скрита
под колосаната й престилка…

Принцът с белите цветя си тръгва
ненощувал
прекосен от трескавото й боне
и с лилийно
заблестяла малка перла между
пръстите…

…тогава се разсъмва…

и количката безлюдно клюмва
извила лявото си колело
все още лъхаща
на непознати вкусове и
букви

 

Прохлада

Този тежък бисер
тази тъмна капка…

Мили мой

любовните ни думи
толкова отдавна са пораснали

Скитащи по вятъра екватори

Плитчини разпръснати по Гринуич

Мили мой

Не е останало освен
да бъдем свои

Не е останало освен
да бъдем глухи

пред прага на мълчание
което

е пешеходец
с пеещи ботуши

 

Онази

бавна или дълга
все си тръгва

Тогава си представям

Сандалите ми с лъскави каишки
тичат и
роклята ми се издува хвръкнала
като подхвърлена
усмивка

Искам
дванайсет пъти да се спъна
в лятото
и да съм смешна

търкулната по гръб в една трева
в която никога
не е възможно да се
срещнем

 

Не
Не възразявам срещу образа си
Нямам нищо против да е лято
да си лентяйстваме успешно
на чаша бира привечер
Не възразявам
да се отъркаме в хвърчащите метафори
даже да си хванем някоя
да я опитомим
И нищо чудно
дори да се почувстваме щастливи

Така е редно

Щастието е присъщо на човеците

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments