София Йорданова – Затвор

затвор

мечтая да видя
синьото небе
през решетките
на сърцето ти

 

отново
гледаме залеза
но този на
нашата любов

 

скривалище

твоите очи
са втория ми дом
крия се в тях
от себе си

 

зрителна измама

собствените ми очи
ме лъжат
че си тук
за да забравя
че те няма

 

различна

сред
цялата тая
градска мръсотия
фасове петна
и хора-боклуци
ти си като
контейнер

 

егоизъм

прошката ти
е най-голямото
наказание
което ме прави
зависима

 

любовта
означава
да убием
времето
и заедно с него
да бъдем
вечни

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments