Надежда Тошкова – Смъртта е поет

Думи

Мислите
са разяждащ
червей,
докато
не се превърнат
в пеперуди.

 

Поезията
е поща
без отговор.

 

*
Ако ти
не си
думите си,
тогава
какво си?!

И става
излишен
този въпрос.

 

самота

да пазиш
вярно
нечий
гръб
а твоят
да
остане
гол

 

Лъжата
ми носи камъни,
с които истината ми
строи гнездо.

Отглеждам доверие.

 

*
Колкото и гладък да е животът,
мисълта е ръб,
на който се закачат
онези чувства,
които се опитваш да отхвърлиш.
Накрая
ще изпързаляш само себе си.

 

смъртта
е онзи поет
в който
мечтае да се
превърне
всеки графоман
за да може
да оставя
след себе си
същото
незаменимо
чувство
за
вечност

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments