Ива Спиридонова – Хазарт

хазарт

аз съм светлата
страна на монетата –
животът който
пропиляваш
в игралните зали
за щастие
забравил
за нашето
бъдеще –
несигурно
но печелившо
като смелост

 

в хотела на ума
безплатно
румсървиса
сервира
лудост

 

не съм звезда
докосни ме
аз съм само
животът
запалил
очите ти

 

пътуват ли с нас
облаците
когато с ветровете
се завръщаме
от слънцето
на другия

 

тиха съм
като бавната
смърт
във която
превръщам
живота си

 

превърни се
в звук
за да те чуя
как течеш
в потока
на живота

 

най-оглушително
се сблъскват
тишини
които трябва
да разкажат
болка

 

жаждата
за любов
не се утолява
с истина
храни се
със сълзи
и расте
като бездна

 

аз съм бездна
в очите на утрото
през които
ще скоча в деня
в който с вик
ще си тръгна
безмълвна

 

сълза си
падай нагоре
да стигнеш
най-чистото –
себе си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments