Наташа Георгиева – Контрабанда

Контрабанда

Танцуваш
в тъмния
ми живот
и ми
даваш
свобода

 

Провокативно

Любовта е
да те
обичам
тихо
без
никакъв
шум

 

Шепот

Блъскам се
в тухлена
стена
пълна
със съжаление
и всяка
моя дума
се превръща
в камък
който винаги
ще тежи
на съвестта ми

 

Обвързване

Времето
за
нас
е
трагедия
принудена
да
шие
кървящите
ни
рани

 

Ще
се
хвърля
с
главата
надолу
за
да
удавя
теб
в
мен

 

Безименна

Затворих
любовта си
в малка
бутилка
и я хвърлих
в бездънния
океан
но незнайно
как
вълните
всеки път
я връщат
обратно
на брега

 

Възпаление

Ще те
заключа
в терапевтична
клиника
за да те
излекуват
от мен
и ще изхвърля
ключа
в долния
ъгъл
на болната ти
душа
за да
не можеш
да избягаш

 

Свобода

Когато
надеждата
е
изгубена
поглеждам
в
себе
си
за
да
намеря
истината

 

На опечалените

Членувам
в
обществото
на
мъртвите
поети
нас
все
ни
убиват

 

Сълзите
ми
са
надеждата
която
се
излива
в
небето

 

Любовта
ми
е
по-ценна
от
всяка
битка
но
пътя
към
нея
все
повече
се
превръща
в
лабиринт

 

Сенки

Търсих те
в мъглата
на дългата
нощ
изплашена
че съм
те изгубила
завинаги
моя
безсърдечна
безконечна
болка

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments