Десислава Славова – Взрив

взрив

аз съм бензин
а ти огън
съдбата ни
драсна клечката

 

хората са като цигари
първо изкушаващи
после пристрастяващи
на финала
погубваща отрова

 

не е грях
когато съблечеш
кожата си
и танцуваш
по кости
а когато се оставиш
да те пипат с ръце
които не знаят
как се докосва
скелет

 

*
сядам пред
пишещата машина
да кървя
и думите са
аленочервени
от твоите пръсти
но ти диктуваш
на сърцето ми
а то е вече спряло
защото му
наложи цензура

 

по разписание

аз бях твоята
почасова любов
а тъмнината –
нашият работодател

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments