Стефани Хранова – Бомба със закъснител

ти си
като аларма
на сутрешен
понеделнишки часовник
очаквам те
а когато дойдеш
се страхувам
че ще ме събудиш

 

цирк

колкото повече
ме опитомяваш
толкова повече
потъваме
в любовта
към дресурата

 

престъпление и наказание

наказваме се
превръщаме
дните си
в празна следа
в труп
за който бъдещето
е погребение

 

всички
сме себе си
мамейки
обичайки
убивайки
умирайки
еднаквостта ни
води
до пълно различие

 

жесток е капанът на близостта
отключва страстта
като наш общ
вулкан
любовта ни изгаря
а след това ние
я превръщаме в лава

 

зимата отмина
но ние
повтаряме сезона
в сърцата си
защото се
боим
от смъртта на лятото

 

бомба със закъснител
е любовта
в която
закрилницата съм аз
а ти – вечният укротител

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments