Димитър Пенчев – Стокхолмски синдром

Стокхолмски синдром

Взе сърцето ми
за заложник
а то се влюби във теб.

 

Умора

Животът
се спъва
на прага
на смъртта.

 

Роб

Създаден с една
единствена цел
да бъде продаден
на собствените си
желания докато
смъртта го откупи

 

Самота

Последен косъм
на плешива глава
развял бяло знаме.

 

смъртта
е влюбена в живота
а той умира за нея.

 

Кибрит

Общество в чекмедже
бунтът невъзможен е
липсва искрата.

 

Смърт

С нокти времето дълбае
върху стена от плът
датата на нечия кончина.

 

Погребение

Не мога да
погледна очите ти
изтрих ги

 

Ъгъл

Стоя изправен
триизмерен съм
паяжина крепи
стените ми

 

Сън

Сътворих те
от реброто си
а ти прониза
сърцето ми
с него.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments