Венелин Бараков – Естония

през първата половина на живота
се запознах с гордостта
тя ми кимна усмихнато и ме пусна нататък
по средата на живота ме посрещна болката
тя ме сряза дълбоко и ме пусна нататък
в края на живота ме очакваше самотата
тя стоеше мълчаливо

 

първата книга

изгорих
втората оставих
да отлежи

 

любов

преградите в мен
падат една след една
не без болка
не без разкаяние

 

Лято
Камъчета в обувките.

 

хубавото на неизвестността е
че можеш да си позволиш грешки
никой няма да забележи

 

Естония

сред полето
и боровата гора
има път
една нишка ме свързва
с дома

 

привечер

залезът е красив
с теб седим на една пейка
и мълчим

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments