Десислава Събкова – Срамът от изгубеното

*
Часовникът спря
на 10 и 9
когато поехме в различни посоки
оттогава закъснявам
за всяко откровение
и бързам
за всяка тишина.

 

Безличие

Разбиваме се
в пяната
на живота
и ставаме
на съставните
си части,
за да ни отмие
утрешния ден,
в който не съществуваме.

 

*
Чувствата ми
са пепел
изгорели
от бохемските ти пръсти,
които разкъсват
алчността на моите
и ги превръщат
в нищетата
на утрешния ден.

 

Трите маймуни

Изхвърлени свежи цветя
в контейнера на несподелена любов.
Стъпкана свежа храна
на пътя до босия и гладния.
Изоставени детски души
по пътя за лудници и блудници.
И всичко това
е едно сметище
на немия, глухия, слепия.

 

Очи

Едно разминаване
ни дели
от капана на очите ни.
След това
нищо няма значение,
за да си спомняме как
ти се обърна безмълвен
наблюдавайки душа като твоята
и аз как потреперих
от отдалечаващите се стъпки
на душа като моята.
Останалото е тишина,
за да ни напомни срама
от изгубеното.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments