Божидарка Божинова – Циганско лято

Любовта ми
е циганка
с пресен белег от нож
на тънкия глезен
и бузата.
На път
към концлагера
на душата ти.

 

Любовта говори

Когато мълчиш,
любовта ми говори
от твое име.
Не са измислени
думи
за самотата.

 

Да помълчим

Искам да ти кажа
нещо хубаво.
Толкова хубаво,
че след него
да нямаме нужда
от думи.
Да се влюбим
в мълчанието.
Да говорим с очи.
Прочети ме.
А после
да помълчим.

 

*
Закачих си
усмивката
на ревера.
Устните ми
са камък.
Ще я убият.
Нека е
до сърцето.

 

Дом

Всяка вечер
търсиш подслон
за очите си.
Сърцето ми
е твоята
тайна квартира.
Избери си място
далече от
предразсъдъците,
защото не искам
да осъмнеш
бездомен.

 

*
Ако не роди
нищо
тази любов,
ще умра
заедно с нея.
Смъртта
също
e форма на живот.

 

Вода

Обичам нощта.
Да изплувам
на брега
на сърцето ти.

 

Кръвна група

Последните
минути свобода
ще счупя
на парчета.
На прах ще стрия
всяка съпротива.
Ще вържа
спомените си
на възел.
Сърцето ми
е струйка кръв
потекла
от носа ти.

 

Залезът е сълза
преди лягане.
Кръвта ми ухае
на ягоди.
Никой не плаче.

 


Циганско лято

Умира утрото
удавено
в ревниви облаци.
И всички корени
не стигат
за тази
бясна
циганска
любов.
И мрачна песен
на върха
на ножа.
Обичам само
циганското лято.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments