Роуз Траян – В неоправения ъгъл на сянката й

*
в неоправения ъгъл на сянката й,
за първи път чу плача на завесите.
онази сбогуващата и кисела песен,
пускаща мръсните щори в улуците
на времето. не я запя, очаквайки, че
с тишината ще я накараш да млъкне,
така както мълчиш ти сега. уви, знаеш,
представлението свършва с дръпнати
завеси. а и прожекторите не понасят сенки.

 

*
Обещанията ти са
като последната
ти подарена роза.
Изкуствени и вечни.

 

Любов
Винаги убива
по един и същи начин.
Всеки път ходи
боса, на пръсти
в гърдите ти,
изпива последната
ти глътка въздух
с целувка.
И мислиш, че си в рая.
Винаги убийството й
става тихо.

 

*
косата ти е бесило на счупени
обещания, ронещи се в гърлото
на купчина смет. шест камелии
висят от тавана.
един отдавна изпуснат букет.
и устните – отворена пропаст,
като в роман на Дюма.
шест камелии висят от тавана,
измервайки висящата ни вечна
празнота

 

*
Само три точки стигат
на думите, за да отекнат
като разбити празноти.
Юлски мрак, би могло
и така да се каже.
Само три точки не стигат
между мен и теб
с някакви си пясъчни липси.
Не се научих да слагам запетаи.
От малка ми приличат на камшици.
Само три точки стигат
и още толкова – не.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments