Марио Стоев-Анхело – Странници в нощта

антверп или антверпен
няма значение
не съм ходил там
ям печена риба
а дъската за хляб
мирише на чесънът
дето го рязах за рибата
Гоя дали е бил идиот
и защо слънчогледите имат уши
Топя си залък риба
в чесън с оцет
Странници в нощта – тоя синеок пич
бил мафиот
а как пее

 

любовта не убива внезапно
умираш от нея завинаги
бавно и сигурно
но е смърт

 

всяка нощ
си постилам
ковчега

 

колело в облаците
няма въже
няма тел
има баланс
равновесието
има своя гравитация
моята

 

по стълбата
тръгнахме заедно
после
стълбите станаха
две

 

вещерско
сами с огледалото

 

заставам под греховете си
на сянка
да не изгоря

 

не съм филия хляб
и сладко от череши
ти не си

 

не идвам случайно
идвам нарочно
разстилам душата си
и виждам
твоята как се свива

 

сълзите
като калинките са
пълзят по бузите
а после бръмват
и отлитат
някъде

 

уж някакви
човешки сърца
и ум някакъв
а толкова котви
ги теглят към дъното
на което
се събираме заедно

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments