Христина Гутева – Празник

*
Не бъди суеверен,
нека се кача на твоя кораб,
земята се върти,
потъването е издигане.

 

*
Всеки път,
когато искам да те докосна,
се боя, че
ще харесаш докосването ми
повече от мен.

 

*
Когато ти кажа
– Обичам те!
не ми отговаряй със същото
няма да е вярно
защото
„Обичам те“
не е отговор, а дъх,
който не можеш да задържиш
за себе си.

 

*
Ако се обичаме
ще се намерим

 

*
Не бих избрала теб да обичам,
но те обичам
как да кажа, че съм себе си

 

*
Тръгнеш ли си,
не се завръщай,
но ела

 

подаръците, които те си правят

аз откъснах цвете за теб
ти кривна по друг път,
аз те намерих,
оказа се,
че е верният.

 

*
По първи петли
се събудих
и сготвих надежди.

 

*
Затварям желанията
в кубчето на Рубик.
Дървета дишат свободно.

 

В нощта
между годините
часовника
не пропусна целувката,
но ние
я пропуснахме.

 

След думи за сбогом

непозволена зона е живота
само мъртва мога в него да вляза

на спирката за кучешки сънища
прося милостиня от смъртта.

 

В живота има

едно единствено
– обичам те!
Това, което
изричаме на себе си
без думи.
А когато видим
себе си в някой друг,
крещим го,
за да не го забравим.

 

*
Ще извървя
всяка твоя дума,
за да стигна
онзи миг,
в който ти
ще замълчиш,
защото знам

това е мястото
на срещата наша.

 

love forever

плачещи върби сме
от двете страни на река
не сме заедно нито разделени
само отраженията ни се докосват

 

*
Не усилието
изгражда мостът между теб и мен,
без значение,
колко живи и топли камъни редим.

Не всеки мост
е свързващ двата свята.
По-скоро
отсъствието му е река от
теб и мен.

А реката
не знае, че река е.

 

*
Празник е,
аз не се завръщам у дома,
защото не съм го напускала
– сърцето ти.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments