Оля Обрейкова – Щастие е мръсна дума

*
Щастие е мръсна дума,
Използвана от мастурбиращи домакини
Търсещи го из сериалите
А се оказа, че нищо не значи

 

*
Вървя през бодливите храсти
Изсмуквам кръвта от раните
Да не засъхне
Не съм за обичане от друг
Търся себе си, за да обичам
На луната залепих очи,
Да ме вижда, вместо господ
Извадих моите и ги залепих
И сърцето си обесих
Като юда на дървото
Първо го предадох, без целувка
Има ли в живота истина
Ако няма любов?
Има ли в истината живот ако няма
Искам да пусна света във вените
В килията замръзвам до евтаназия
Събуди ме на време, господи, за да живея

 

*
Как не се умори от необичане?
Аз вече не мога да дишам
Препариран трофей на стената
Играчка за пораснали по егоизъм
Егото се нахранва и хвърля труповете
Сега щастлив ли си?

 

Безкомфортно

Евтино вино дави скъпа болка
На разсъмване сънувам прилепи
Нощта е борба за себезапазване,
Мрак… може ли денят да не свършва
Да ме погълне с дребните проблеми
Да ме завърти центрофугата, която мразя, но да съм аз
Ако някой ме търси – няма ме
Боря се за себе си
Безкомфортно като на война
Без разлистване на пластове,
Първично, със зъби и нокти, безславно
Поредната сама
На прощаване във формат „Аз може млад да загина“, без награда
Със стихоплетство за успокоение

 

Комуникация с топче за пинг понг

Топката е в твоето поле
Почваш да се целиш в сърцето
Топчето е в мен
А ти чакаш удар под кръста
или под пъпа
И като е някъде по средата
Играем го моята истина срещу твоята
Накрая е с мойте топки по мойта глава
Ти се измъкваш неударен
Не чакаш друга топка
Сама ти я слагам в ръцете

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments