Таня Николова – Кавър

КАВЪР

плешивият китарист някога имаше дълга коса
а фенката с разширените вени – тънки глезени
той пишеше песни за нея а тя ги сънуваше
докато се любеше с мъжа си
една сутрин не можа да си ги спомни
и започна да пише свои а той да ги сънува
докато чукаше курвите
тогава косата му започна да пада
а нейните вени да се разширяват
но те не забелязваха а и нямаше значение
в този безкраен сън в лятна нощ

 

ПЕСНИЧКА НА ФРЕНСКИ

дъжд вали
вали
вали
може би

 

ФЕЙСБУК-ПРИКАЗКА

Един мъж постна на стената си
дамска обувка и
веднага се превърна в Принц
а аз в Пепеляшка

 

КЪЩАТА НА ДЯДО ЯГО

Петлето върху захарната къща се върти
ту насам ту натам
праща ме да събирам вятъра
по трошиците
зелен хайвер

 

СЕВЕРНО РАЗТОЧИТЕЛСТВО

ще полегна на снежнобялата ти
възглавница от меча кожа
за туристи
за чукчи
за сладки летни сънища
и излишества

 

ПРИКАЗКА ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА

стихотворенията са заспали
под щастливата ми усмивка
една сова им разказва
за любовта на котките
за покривите
и как луната се къпе
в очите на коминочистача

 

ДОВОЛСТВО

Лапичките на котката
Меки

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments