Людмила Петрова – Не съм Юпитер

*
Стъпваш с ботуши
в душата ми,
но там затъваш.
Защото душата ми
е мека, но
тя е и
планинска –
като хребет.
Нося стара душа.
Тя приема всичко.
Погледни ботушите си –
златни са.

 

Еволюция

От някаква
снимка ме вика
стар костюм
с цвят
на прецъфтели
люляци.
В него учтиво
се мъдри
миналото.
Тогава не бях
губернатор
на своя остров.
И сега не съм.

 

*
Не съм Юпитер,
нямам пръстени,
нито другите
са Юпитер,
а аз не съм
техният пръстен.
Центробежни
и центростремителни
сили действат
всеки ден.
Важно е
къде е центърът.
За мен
е вярата.

 

Социално

Не вятъра в косите,
а косите на вятъра.
Окосихте вятъра,
косачи
обезкосмени.

 

Самосъжалението
е чайник с три рози,
нарисувани на него.
Вътре къкри чаят
на умората,
изпарява се
във вид на тревога
и издава
пронизващи звуци.
Захарта полепва
по котлона
на изнервеното
ми съзнание
и се превръща
в поетичен карамел.

 

*
Любовта се пържи
в тиган,
при 40 градуса
навън.
Любовта
е тиквичка
с вкусен
загар.
Очаква те.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments