Мария Стоянова – Мрежи

можех
да те убия с поглед
ако беше дошъл
да ме видиш
можех
и да те целуна
за да останеш
цял

 

казват
че самотните
не чакат
само тихо
си плетат от мисли
мрежи
за да хванат
вятър

 

ела
да пием вино
на покрива
на изоставената къща
а на зазоряване
пияни и весели
ще стъпим на слънцето
и ще се гмурнем в облаците
ела
без да ми казваш
нищо
и не откъсвай
очите си
от очите ми

 

червило

колко време може
да трае червилото
върху устните ми
мисля
докато въртя
кичур коса
между пръстите си
вдигам поглед
и те виждам
как вървиш към мен
трайността на
червилото ми
е на две крачки време

 

не спирах
докато вървях към теб
скъсаха се обувките ми
роклята ми се превърна
в дрипи
и когато те срещнах
прашна и жадна
протегнах ръка
ти ми подхвърли
петаче
и отмина
цял

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments