Ружа Матеева – Сепуко в гърлото

твоята страст е кожа
татуирана с липси
думите ти са камъни
строшили костите ми
а аз просто исках
да разговаряме
на езика
на любовта

 

стани от гърдите ми
въздухът на отсъствието
ме смачква

 

отвори прозореца
калдъръмите падат отгоре ти
като шипченски трупове
няма повече брашно
което да хвърлиш
в очите на съдбата
посрещни удара ми
обичай ме
до синината на сърцето си

 

старите градове
те пазят
улиците са здрави
като скелета
на всичките ти
лъжи

 

живях достатъчно
за да видя
въглените на страха
в новата ти камина
и двамата сме там
но ти не си готов
да изгориш

 

човек не може да върви
срещу сърцето си
нали така ми каза някога
от името
на мъртвите сърдечни
клетки

 

веднъж в живота се обича истински
другото е просто нюанси
на отминалата единствена любов
ще преразкажа на света
мъдрата ти философия
докато нюансите
ни убиват

 

утробата ми е кълбото
в което успя да се скриеш
и едно вечно лято
се роди
чрез теб

 

зареди ли оръжието
стреляй по мен
любовта
е най-безопасната мишена
защото рикошетът
е невъзможен

 

слънцето е нацепено
като огледало на миналото
внимавай да не влезе
в очите ти

 

не съм достатъчно смела
за да ударя шамар
на стената
защото
ще те заболи

 

ако поне веднъж си плакал
над угасената си цигара
знаеш защо сълзите са лавата
на любовта

 

обичам усмивката ти
да ме гледа от снимките
така умирам последователно
във всеки пиксел
на чуждата рамка
от спомени

 

думите не ми обясниха
защо са казани
защо им повярвах
и защо мълчанието ги среса
по женски
когато ти си просто мъж
със сепуко
в гърлото

 

пиша стихове напразно
думите не минават през теб
не достигат отвъд мен самата
стават само за ковчег на смисъла
или за пластмасов ключодържател
с изгубени в мълчанието ти ключове

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments