Крис Енчев – Фотоувеличение

две свещи
едната ще запаля без теб
в някогашната ти килия
ще оставя другата да мечтае сама
за дом без врати
без прозорци и стени
докато не я чакаш
в чужди пепелища
някъде там

 

сънувайте ме
измислете ме хубаво
напрегнете въображението си
наречете ме на някой химичен елемент
или на вековно растение
зашийте ми антени за клони
разлистете ме с непотребни рисунки
прегърнете сянката ми
поне нея
докато се уча да мълча
в погледите ви

 

все повече
устните ми заприличват
на зарастваща рана

с думите как ли ще бъде
когато дезинфекцията
напълно престане
да щипе

 

*
нощта е само по тъпанчета
докато ми позира

аз рисувам не нея
а слушалки със срязан кабел
върху бедрата ти

 

Фотоувеличение
На В.

в чаша вино
следите от стъпалата ти
придобиват ясни очертания
червен прилив филтрира образа
в тъмната стаичка на желанията

 

ако любовта е лава
разместването на думи
я кара да цъфти като гейзер
да затворим широко очи
да вдишаме дълбоко звука ѝ
плъзването ѝ под кожата
да я пуснем да се превърти в нас
да я прегърнем
вкусна и солена
малко преди
а може и малко след полунощ
когато сълзи пишат имена
тайничко от нас самите

 

*
в окосена есенна ливада
мислите са ветровити ледници
сърцата спящи със злото
дълбоко под камък

ягодите напролет
ще туптят между езиците ни

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments