Ивайло Мерджанов – Psychosis

PSYCHOSIS

върху жълтия тапет каца нощна пеперуда до картината на марке
почти всички уреди вкъщи ги е купил брат ми
когато направих първия пристъп
той веднага ми подари компютъра си
беше бачкал за него като луд
сега шизофреника получи всичко наготово

стресът ме удря първо в стомаха –
ницше пише че духът е стомах
трябва да ходя постоянно до тоалетната
ще ми се да не вярвам на никого

оттатък е другата стая там мълча
тръгвам в тъмнината опипом
в панелите всичко се чува

книгите които майка ми донася първия път в плевен ми указват
лечебно въздействие как ги е избирала само тя и Бог знае –
всеки ред ме събира малко по малко

фасовете в пепелника са повече от звездите
нова безсънна нощ
диазепамът не помага оставам до зазоряване
и го пресичам с кафето

сварявам в тъмносиньо кафениче черна лаваца 100 процента арабика
по турски бъркам я със сребърната лъжица
която баба е донесла от съветския съюз

баба умря от рак на костите
морфинът накрая беше неизбежен
казваше ми да не плача да бъда силен

като деца най-много обичахме немските туристи
идваха с големи луксозни автобуси и ние се скупчвахме около тях
а те изсипваха върху капака на някоя кола приказни бонбони
разграбвахме ги за секунди

а сега от антипсихотикът
стоя и не мога да се изпикая
минават десетина минути
стоя държа инструмента
и мисля за хайнер мюлер

в духа на предсмъртния адреналин седма година
живея на орбитална станция мир
майка ми се връща от нощна смяна пуша много
младата продавачка в магазина ме съветва спирай ги а аз искам
да й кажа омъжи се за мен спаси ме

гари е скочил от петия етаж и е оцелял два счупени крака
множество операции това което е чул в мига на падането
е глас който му казва не си за тук докато ме черпи четвърти коняк
ми споделя душевната болка е несравнимо по-жестока

децата ритат топка и припяват
джале джале влюбих се
аз започнах с неда фил колинс
и wonderful life
запечатано с целувка

дядо ми имаше малка фирма съдружие с чичо иван
в началото на деветдесетте
казваше се мони & буш покрай войната в ирак
помня телевизията зеления екран белите взривове бяхме в еуфория
нямам оправдание дядо ми е разбирал че човек носи име
а смъртта е безразлична към всичко чичо иван умря
беше приятелят на мама почти втори баща играеше хазарт
и се връщаше понякога без пари
но с най-хубавите банани
като изиграваше всичко до стотинка

правя опити да завъдя растение вкъщи пуши ми се
като на невидял опитите се провалят късам листата суша ги
и ги опасвам нямам търпението
кучето и улица нарцис лаят по мен
докато се опитвам да не мисля
саниране хората работят
изпреварвам смъртта умирам преди нея
прогнозите за панелите не са добри

истерията и фалшивият смях ме настигат всеки път
когато страхът ме удря в лицето
в завода търсят хора казва ми човека защо не дойдеш
познавам го от църквата не смея да му кажа че съм с шизофрения

трябва да прелея гроба закъснявам винаги хамлет
да гледам ли порно да пиша ли от търново докато бях студент
си намирах най-добрите чешки списания
с черно-златни корици
бях щастлив

татуираната риба върху путката й изяжда и мен любовта е
безплатна и неочаквана като налудна идея твоя маяковски стъпил
върху гърлото на моята песен технически естественик
аз съм майка ти която не може да те зачене пред телевизора
докато баща ти е на работа
университетския преподавател по нещо ми прилича
на нина хартли коментарът на майстера е
лаконичен става за ебане увеличавам антипсихотика
те печелят когато душата ти умира неуспех в мимикрията

дванайсет години
подминавам паметната плоча
на роза и кремена
убити на място
до автобусна спирка

днес за пръв път се помолих за тях

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments