Бисера Виденова – Отвъд

Бъдеще

Каза:
да платим на някого
да го направи –
стар майстор,
или
занаятчия
в изостанало мазе.
А може и жена
ще го стори без пари
ще й помогнем само
Не! – каза
Ще платим без да се скъпим
на този, който ще успее
да ни заобича
поотделно,
а после – заедно.

 

Срещи

които броят само до три
отегчават недопитите чаши

премълчани чаршафи
в изпраните думи

нетърпеливи часовници
се втурват да спрат

трафик на убитото време

 

Игра на кукли

Мога да прегърна
само бутилката,
която донесе
да я завия, без да пия, с торбичката
и да я сложа да си легне в кутията.

 

Фотография

Изгодно е, казваш,
да изоставя ценна раница
с чувства –
в бъдещето щели да са бивши
отърсваш
думата “глупачка”
с погнуса от калта
която се разпада
на парчета
стъпкваш едновременно
негатива на обожествения си образ
и проявения от мене – позитив
и без съчувствие
отлепваш ореола си –
черна дупка в наш’та си вселена.

 

Отвъд

безнадеждност и
предизвестена обреченост
нито да се полее,
нито да се развее.
Проблясва въглен в сумрака на пепел.
Обещанията за съвършенство са с мисия,
няма значение дали ще са истина.
Без тъга,
след заслепяваща голота
Няма начин да се смачкат отново воалите на срама.
Кожата зъзне за боцкащо сгряване.
Липсва страх, който съпътства страстта.
Аутопсия на откровеността.
Всяка неувереност е вулгарна,
а стаената дума – цинизъм.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments