Ради Йовчев – Cigarettes before and after sex

CIGARETTES AFTER SEX

обожавам моментите в които
красиви жени ме вдъхновяват
и не не става въпрос
само за секса драги мои
красотата е в детайлите

красотата е да бъдеш
нейният капан за сънища
докато тя спи в прегръдките ти
красотата е на сутринта
тя да поиска да й направиш
нескафе макар че не го обича
красотата е тя да ти каже
че си нелепо чаровен и че
би измила чиниите в мивката
защото вече е почистила
паяжините от сърцето ти

красотата е всички онези неща
които не си правим труда да
забележим а точно те раждат
поезията

 

*

в двора на кирилицата
търся подходящите думи
без да знам че ти
си ги откраднала
преди мен
но дори да ги
бе оставила
пак нямаше
да ги открия

уви аз съм един
нешлифован поет
и ако не те чета
няма как
да те напиша

 

JOY DIVISION

всяка вечер
докато ти спиш
аз обесвам
самоубийствата
на любовта ни

през
останалото време
те обичам
до припадък

 

THE FUNERAL OF HEARTS

за него
тя бе единствена
икона

за нея
той бе поредния
изоставен манастир

последната свещ догаря
чува се камбанен звън

когато в една връзка
само единия вярва
любовта е погребение
за сърцата

 

НАИВНО ИЗКУСТВО

само ти
притежаваш
онази четка и бои
с които можеш
да оцветиш
посивялото ми
ежедневие

 

ОБРАТНО БРОЕНЕ

навремето
един поет
беше казал че
трябва да умреш
няколко пъти
преди да започнеш
да живееш
истински

в този момент
на вратата ми
почуква
поредната
черна котка
и се замислям
колко ли животи
ми остават
преди
да се родя

 

*

от няколко месеца в гардероба му
живеят призраци на бивши любови
но тази вечер тя отвори вратите
поля ги с червено вино и отсече
хайде тръгвайте си време е вече

и те я послушаха с наведена глава
а на сбогуване й подариха любимите
му ризи и прошепнаха носи ги на голо
и той ще напише как в поезията
може да има щастие
отново

 

СМЯНА НА РОЛИТЕ

белезите
по гърба
и ръцете
ми напомнят
че снощи
ти си била
тази поетеса
която щедро
е раздавала
автографи
по моето
тяло

 

ГЕРГАНА С КАНЕЛЕНИТЕ МИГЛИ

завинаги е дума
изгубила значението си
изнасилена и погребана
в церемония без гости
завинаги е всяко едно
никога няма да те оставя
което пораства и ти казва
мина прекалено много време
завинаги са всички онези
четиридесет и четири залеза
които така и не сподели с нея

с теб обаче завинаги е друго
завинаги е да смесваш бира с мартини
завинаги е да ми крадеш шапката
и тя да ти стои по-добре от мен
завинаги е да се държим за ръце
вървейки по калдъръмените улици
на Стария град а краката ти
да са боси и целите в стъкла
завинаги е да пишем поезия със своите
тела докато слушаме Лана Дел Рей
завинаги е канелените ти мигли
да разкопчават червената ми риза
завинаги е да вдишвам цигарения дим
от устните ти и после бавно да го
издишвам по гърдите и бедрата ти
завинаги е да лежим прегърнати в леглото
и зелените рози на възглавницата ми
да ни шептят приспивната си песен

завинаги
си ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017

Comments

comments