Росица Пиронска – Дим

*
полъх през прозореца
се бори
със съня ми

 

*
мъглива сутрин
сънливо кафе
счупена чаша

 

*
студен вятър
закъснял автобус
бавен сън

 

*
градина
времето се връща при теб
бавно

 

*
нощта е безшумен
копринен воал
лозата капе

 

*
вечерта смирено гасне
а лозницата сълзи от дъжда
пеперуди

 

*
в сянката
на последните лъчи
дим

 

*
Изпереш ли чергите, лятото свършва…
така е нужно миналото понякога

 

*
Неделя е.
Лятото започва отново.
Днешният ден не носи нищо отпреди.

 

*
С плевелите трябва да се почва отначало,
все едно никога не си ги плевил,
все едно никога не ги е имало.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments