Ивайло Мерджанов – Кажи довиждане на лириката

кажи довиждане на лириката

любовта я няма
утрото не е утро –
то е подранила нощ

 

високи естетически постижения

за разлика от любовта –
поезията е като проститутка
която е на разположение винаги

 

като ангел надгробен с от камък криле

поетите
първи усещат
накъде върви работата
и не се заседяват на тоя свят
а ти какво правиш още тук –
ме пита усмихнато тя
и си налива
отново

 

досие по случая любов

любовта е сериен убиец
неуспешно издирван
от хилядолетия

 

любов

вината на поезията
е неизмерима

 

слепия глас на фактите

откакто те познавам
мисълта за самоубийство
не ме е изоставяла

 

поетът

копелето се ражда
проплаква прохожда
прописва поезия
влиза в кръговете
обира лавъра
умира

мир на праха му

 

оригинален авторски принос

чета книгата
която съм написал
опитвам се да разбера
за какво става дума
и не успявам

 

вечната петък-вечер дилема

да излезеш сам в нощта
и да стигнеш доникъде или
да останеш вкъщи сам
и да си стоиш в нищото

 

анамнеза

имам усещането че душата ми
е угаснала в сляпото мазе на лудостта
и не разпознава вече сродните

 

съветския учен праща телеграма до солженицин

политик ли е – не ми го хвали.
поет ли е – също. между другото
бъди спокоен – чака ни атомна война.

 

челен опит

в съветския съюз
опитаха да отстрелят
нова порода хора

отстреляха ги –
новата порода хора
не се появи

 

равносметката

цялото така наречено
обичане
беше загубено време изтекло
напълно безсмислено и невъзвратимо
а всичката
написана поезия по въпроса
не оправдаваше
това безумно страдание
празнота и липса –
с абсолютно
нищо

 

остани

поезията е изгубеното време
в което те нямаше

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments