Славина Славева – През септември

*
Пощенските картички
Са моментите
Които исках
да споделя
С теб
Изпращах ти
всяка минута
А ти
така и не залепи
Марка
на сърцето ми

 

*
Дори кръвта ми да
се движеше с 220км/ч.
Пак щях да закъснея
За теб

 

през септември
зелените ми очи
стават червени
дори любовта
сменя сезони

 

желание наричам
да не искам да ти пиша
защото ако ти пиша
ще ми отговориш
без желание

 

За тъжните слънчогледи

Юни месец,
Огледай се,
Преброй си дните,
По два пъти.
Защото аз всяка година ги броя
И винаги са с един
По-малко.

Юни месец,
Ослушай се,
Преброй си птиците
По три пъти.
Защото аз всяка година ги броя
И винаги са с една
По-малко.

Юни месец,
Събуди се,
Преброй си вълните
По осем пъти.
Защото аз във всеки спомен ги броя
И винаги са точно толкова-
С два фара
повече.

Юни месец,
Огледай се,
Преброй си слънчогледите
Веднъж.
И внимавай.
Да не ти вземат
Слънцето.

 

Часовникар на безвремие

С теб
Времето спира
Затова все ми подаряваш
Часовници
А аз
Така упорито отказвам
Да ги нося
Има толкова много време вкъщи
Че целият квартал е безсмъртен
Затова все бягам
Към теб
И потъваме
В безвремието
НАС

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments