Сашка Йотова – Думи като път

*
Сляпата баба от пазара за билки:
– Говориш ми кротко и тихо.
Я да те видя –
дали си момиче
или невеста.
И двете си била,
ама сега си…
/целуна ме
по челото /
и
не довърши.

 

*
Закъснявам
с няколко пресечки
на живота ми.
Закъснявам
с няколко нива
на усещанията ми.
И
за няколко човека,
подпрели се на ъгъла
в очакване .
Закъснявам.
Проектилът
ме прави прозрачна.
Затова
пак
ще
стрелям
преди
тях.

 

*
Изпусна й късметчето
в чашата с кафе.
Бръкнаха двамата.
Никой не пожела да го прочете
преди тръгване.
Поръчаха сладолед за закуска.

 

*
Достатъчно съм поживяла
да различавам намеци и послания.
Онова, което търсиш,
може би вече те е намерило.

 

Серотониновите ми рецептори
се борят
всеки ден,
когато
очите ти ме следват.
И никога
не съм
сама.

 

*
недозавършените ти неща
недоизречените истини
недоотворената ми врата
пак
думи
като път
навсякъде
нанякъде

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments