Роланда Стефанов – Филм

любов

когато някой
те настъпва
по сърцето
а ти
се правиш
че не те боли

 

подарък

всяка
сутрин
й подарявах
24 чисто нови
часа да ме обича
а тя не успя
да намери
минута
да си
разопакова
подаръка

 

години
са нужни
да обикнеш
себе си
и само секунди
за всеки друг

 

късмет

да намериш
четирилистна
детелина
в безкрай
от милиони
с човешко сърце
пуснало корени
в теб

 

спомен

утайка
от щастие
сигурно
някъде
мъждукало
между
нас

 

*
когато
самотата
чука на вратата
не се прави
че още го обичаш
отвори й
да влезе
и си върви

 

семейство

мястото
на което
можеш
да отидеш
след като
всички
други
са сложили
табела
затворено

 

*
ръцете ми
са вечерята
която никога
няма да опиташ
знам че обичаш
студена храна
затова и с мен
никога няма
да ти бъде
вкусно

 

*
в чакалнята
на живота
понякога е
толкова безлюдно
плашещо тихо
няма никой
с който да си помълчиш
за любов

 

батут

скачаме безгрижно
с теб
от чувства в чувства
падаме на сърце
махнали сме си
предпазните колани
дано ни издържи

 

любов

когато някой
тв погледне
и ти каже
‘по дяволите
защо те срещам
чак сега’

 

филм

нека
си направим
кино
махни
прожекторите
на света
нека се обичаме
на тъмно
аплодисментите
не искам
само да е наше

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments