Иван Георгиев – Черното е любимият ми цвят

*
тя се приближава
роклята ѝ
на плодове
очертава дупето
ягоди и боровинки
се смесват с тълпата
праскови и череши
пречат на някой
да се реши
да заговори
момичето – градина
ето подминава
полъх
нищо друго не остана
само грапаво чувство
като кора на портокал

 

*
приличаш на дъжд
мокриш ме до кости
и ме разболяваш
докато бавно
се изпаряваш

 

*
съший устата
на лудостта
с думи

бялото на хартията
е твоята риза смирена
по мярка е

 

*
бродиш
кални улици
оглеждаш
осъзнаваш
всички блудници
са твои сестри
всички празни
бутилки
твои братя
без остатък

вървиш
намираш
дребни пари
и дребни
удоволствия
вървиш
не спираш
не бива да
умираш

кални улици
всичко там
е красиво
блудници
празни бутилки
братя
сестри
и дъжд
по периферията
на старата ти
шапка

градът
не диша
градът
си ти

 

*
рисуваме по стени
защото няма кой
да рисува в нас
но мазилката се лющи
а дъждът изхабява
цвета ни
желанието за цвят
е чиста показност
и алчност
камуфлаж отвътре
вътре в теб
вътре някъде
вътре никъде
вътре
никога навън

и всичко
зависи
от химията на цвета
и цветята

черното
е любимият ми цвят

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments