Димитра Канева – Жестокост

мракът
е пораснала светлина
която разцъфва
когато ти се прииска
да се скриеш
в кошмарите си
когато само там
вечно е нощ
а денят вече
не е достатъчно истински

мракът
е пораснала светлина
чиито плодове узряват
когато лъчистите пориви
презреят
и дойде време за жътвата
на разбунтувалата се сянка

мракът
е пораснала светлина
която ще остане млада
някъде в дълбочината

 

живот след прехода?

отново в парка
с евтина бира
и още по-евтини въжделения
откакто сме се родили
все е криза
на надеждите за оптимизъм
скачаме в себе си
защото и да не скочим
пак ще пропаднем
изскачаме от другите
защото това е най-близкото
до сигурност
което можем да намерим
висим на простора
до оскъдното си пране
и размишляваме за космоса и хаоса
без да знаем как изглежда
космоса

поколение ли сме
или сме нова раса?
ще умрем ли
или първо ще живеем?
отново всичко се разпада
а някой щедро раздава
баници
и продупчени билети
от известни световни марки

 

възкреси
всичките парчета
мътна приковаваща
смърт
които тая
в невидимата си вечност
за да може най-накрая
да се родя

 

жестокост

чумата
е твоята светла страна
необходимата болка
която изкушава
всички свежи бурени

 

аз съм
скърцащото
продънено легло
лягаш на мен
само когато
не можеш да си намериш
мека постеля
на нея ти е по-удобно
но на мен
спиш по-спокойно
това е така
защото аз разбирам
всичко
въпреки че ти
не ми казваш
нищо

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments