Наташа Георгиева – Реквием за една мръсница

Препятствие

Ако понякога
не ме намираш
погледни
в очите си
защото
там
се загубих

 

Ще изпия
на екс
времето
без теб
докато
се удавя
в море
от мастило

 

Umbrella

Ние сме
обичани
разстроени
глезени
унищожени
ние сме били
докоснати
убити
ние сме се
срещали и
изоставяли
нас винаги
ни е нямало

 

Ти беше
танцът в
живота ми
Оркестър
без име
Моят свят
сякаш бях
птица
затворена
в клетка
Неизлечима
безпомощна
паяжина
в ъгъла
на стената

 

Ти си
Олимп
скитник
на плажа,
червей
в дъждовен
ден
изхвърлям те
в бунището
на всички
мръсни
мисли

 

Разходка с лодка

Отидох
на круиз
до ада
лице в лице
с моите
демони
и от там
донесох
теб

 

С глупостта
на дете
ще направя
стъпки
в празната
ти душа

 

Между теб
и дявола
бих
предпочела
да отида
на бал
с маски

 

Има ли
смисъл
по стария
път в
нов свят
да ходя
със
щедростта
на
примитивен
късметлия

 

Реквием за една
мръсница

Докосваш ме
с дъха си
но това не е
достатъчно
винаги има
повече
тишина
в сънищата ми
топлината
на тялото ти
вкусът на
желанията ми
мекотата на
устните ти
моят порок
е дългия път
към теб
който носи
щастие

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments