Красимир Вардиев – Славяни

славяни

искам да докосна
душата ти
каза героят
и бръкна под полата
на героинята
това може
да се каже и
за широката
славянска душа
а иначе филма
го биваше

 

разминаване

тези големи ръце този гръб
които толкова не харесвашe
привързан към изгубеното
ми крехко момчешко тяло
ги направих заради теб
заради болестта ти
за да мога да те вдигна
ако умреш върху мен
за да те облека

 

причиняваме си
невъобразими поражения
голи снимки
безразлични любовници
фалшиви приятелства
по интереси
съсипваме телата
и душите си
причиняваме си
взаимна болка
нещастие и скука
скандали омраза
причиняваме си
зависимости пози
ангажираности даже
даряваме си свободата
за разни каузи
или заплата
причиняваме (си)
страдания
докато сме млади
докато животът
не се е оттекъл от нас

 

интересни времена
да е по-вероятно
да срещна случайно
стара любов
на панаира в скарбъро
отколкото
в разделна или акънджии

 

разчистване на гардероба
(разчистването е само фон на мислите. музиката е “hysteria” на muse. дрехите се трупат една по една на пода…)

прережи на гълъбите зелените шии
сготви направи си любовното вуду
аз преглъщам разбирам това
изпий там където каквото намериш
за смелост забрава каквото поискаш
аз разбирам това
зарежи във дома ми купчина боклуци
които жена ти не ще у дома
аз разбирам приемам това
говори за жената, децата за кучето
си разказвай и дните и нощите
замълчавам разбирам това
карай щом искаш със двеста
защото ме мразиш се мразиш
аз затварям очи и приемам това
си забравяй в ъглите кирливите дрехи
чорапи и гащи по някое яке
аз изпирам приемам това
ми пристигай по тъмно внезапно
проверявай сверявай
търпя и приемам това

не ми казвай обаче че в друг си се влюбил
кръшкачо хроничен кога го направи
не разбирам това не приемам това

(тука започва джангъра – “halo” на soil – дрехите политат през прозореца на снопове)
ай сиктир бе капутино смотан
осем години съсипа
младостта ми излапа
бял ден да не видиш

да ми говориш за хубаво
да ми говориш за прошка
разбиране какво разбираш ти
от разбиране
не разбирам това не разбирам това

(музиката в края на патетичната сцена е “ChokoKoKo”
на KulturShock)

 

фръц

когато умря
и кучетата му
го изядоха
този който
казваше истината
познатите му
започнаха
да си спомнят
с умиление
нещата които
ги дразнеха
и ги бяха
отблъснали някога
такава е съдбата
на говорещите
неприятни истини
колкото и
да са остроумни
и забавни
оценяват ги
после или
изобщо
сентенциите
на уайлд
се върнали
на мода
само десетилетие
след
смъртта му
роднините на
джейн остин
и поръчали портрет
пост мортем
на който
уголемили
критичните й
очички
и заменили с роза
горчиво присвитата и
малка уста
ланшният сняг
безвъзвратно изчезва
нравите се менят
хората са си същите

 

enough

now I know
how many drops
are needed
to flow over
the cup
of your eye

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments