Елина Иванова – Отровен навик

*
любовта ми
е отровен навик
единственият
антидот е
самотата

 

Всички наши места

Обещаваш ли да посетим
всички наши места?
Ще пътуваме в космоса
и ще хапнем китайско
(но не в този ред).
Ще се носим
сред сините дупки
в безтегловност,
ще дишаме бавно,
ще пишем за всичко:
за въздуха,
вятъра,
зимата,
синьото,
за думите,
музика
и ултравиолетов апокалипсис,
статичен шум,
птици
и смърт.

И ще посетим всички наши места.
Било то заедно или поотделно.

 

1:47

От него
ми останаха
три неща:
любимата му риза,
книгата с рецепти
и навика
да търся старото
у нови хора.

Без нашето
някога.

 

*
плувам
в синьото
на очите му
имам си мисия
събирам камъни
пъхам ги в джоба
но няма край
синевата
в очите му
а аз вече
не мога
да плувам

 

Сивият гълъб

От съседния прозорец,
широко отворен,
безмълвно стоящ,
към мене се взира
мъничък гълъб –
сива коприна.
В очите му кръгли
чета любопитство
и сякаш ме пита:
„Ще полетиш ли първа
или сам да отлитам?“.

 

Най-добрият човек

Най-добрият човек,
когото познавам,
гледа стари филми,
чете прашни книги
и пие какао
на жълти тераси
в куклени къщи
от детски спомени;
пее и песни:
английски балади
и руски романски,
без да разбира
и дума от тях.

Най-добрият човек,
когото познавах,
една сутрин хвана
влака на времето
и бързо замина
към есента.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments