Крис Енчев – Всяка нощ

*
пясъците са тънки
ледовете са подвижни

размяната на значения е повод за игра
за размяна на мнения
или на животи

 

всяка нощ
самотен вой на куче
може би съм неговата лична бездна
и извън това не съществувам
освен само като мухлясал разделител
сред книги на цената на вафла
някъде на картата
или в кармата
на чичкото пред супермаркета
жаден за чаша бира
и недопушен фас

 

*
на Стефан Иванов

между етажите
е като между празниците –
щракването на запалка
напомня на пистолетен изстрел
на намигване
или на нещо помежду им

 

покрай Силвия Чолева
(нещо като ехо в дробовете)

eла да пием
от разпенена на две
опашка на русалка
ножът отразява водата
водата отрязва ципата
дъхът е сферичен
в едната посока
лекотата му замъглява
инвалидна количка
на дъното

 

*
игриво разнебитена роля
върху извивките на тялото ти

(нощем с обелeните колене)

 

разликата е само десет сантиметра

(рикошет от лилав скорпион)

за десет години самотeн танц
може да издълбае поне десетсантиметрова яма
ако пръстта е достатъчно рохкава
или иглата достатъчно студена
разбира се

а разликата от десет сантиметра
била идеална за партньорство

казват

 

дали пътят е там
където зимуват бездомници
дали стените в неосветени коридори
са годни за удар с глава
дали утехата може да бъде прободена
с шило за лед

 

сутрешните камбани не са рядкост
но имам фобия от приятни гласове навън
студът е ключ към тайните имена на топлината
превърната в неувереност
и дрезгава песен

 

бялото ти отива
нека го свържа с усмивката ти
преди края
нека подредя поне лавицата в банята
да няма кой да се чуди
дали съм си измил зъбите
щом четката ми лежи до розетката на канала
вместо роза и вместо писмо
до никого

 

близкото е далечно
а далечното – близко
с бързите влакове
дори при голямо закъснение
забавяме скоростта на дишане
за да не ни отнесе насрещен поглед –
прожектор по пътя на думите

накрая летим

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments