Жара Гавран – Възкресение

избухвам извън системата
няма за какво повече да пиша
освен за смъртта
която не съществува

 

всеки път
в който успявам да не се самоубия
заковавам дъска на
моста към Отвъдното

 

Магьосникът и корпоративният свят

застроявам с кубчета
и последната връзка на тялото
с душата ми

 

Красно село 2

Заедно
Щастливи
Завинаги

най-накрая
спомените се погребаха
живи

 

*
скъсана нишка
икона на ухото
на детството

 

*
иконата
в пръстта

почвата пречиства Девата
от кокали
на стара вещица

 

Ин и Ян (Ниво 3)

Исус е лъжа само 3 секунди
и после истина за цял живот

***
– Остави спринцовката –
Дясната ми вена, прехвърлила
иглата на човешкия живот
в твоята лява, преди да се родим.

 

(Анти)Психотично

И всичките хапчета на света
Няма да спрат виденията ми!

* * *
Лудостта не е болест,
а Вестител.
Целувката на шамана
е смъртоносна стрела.
Трябва да изпиеш отровата
правилно.

На тавана ми пише с бяс:
МАНИЯТА Е НАЙ-ВИСШЕТО
ДУХОВНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

 

Красно село 3

Мечтите ни
Опаковани обратно в твоите кашони

 

в БАР-а

борбата продължава
няма да се лекувам
няма да пия хапчета
достигам бавно най-високото ниво на самоконтрол
докато потъна в нирвана

 

наръчник за оцеляване в БАР-а

всеки ден искам да умра
но ти не го знаеш

 

Младост бичувай ме
Не искам да чувам гласа
На умрелите повече

 

*
Потопът са сълзите
на презряната Майка

 

*
Моля се всяка сутрин
Боже, спаси ме
От Господа

 

*

На Луцифер

Падащите ангели
Се пробуждат за Мисията си
Татко, още не е късно
Да спасиш душата си

Като свършиш света
В себе си

 

*

На Дева Мария

Майко,
Връщам се
Постели ми тишината
В утробата си

 

*

лекувам се
от рака на живота

 

*

Младенеца vs. Лукавия:
/ сцена 1 – в главата на самоубиеца/ът /

“ Нямам нужда от никого до себе си
освен Смъртта. “

“ Нямам нужда от никого до себе си
освен смъртта. “

 

До моето последно либе по Ботев
На…

Топло тяло
Изплюто като храчка
До каменна статуя
Прости ми
Усещам близостта ни
Още отпреди мълчанието
Да ни разкъса
В две различни тела

Ще завършим като изгорели свещи
В манастира
На покаянието
Ако не разрежем опашката си
В четири кървящи стъпала
Макар и всяка крачка
От бягството
Да е пареща болка

Прости ми

Горите ме зоват
Стръкчетата трева ми плачат
Животните ми говорят
Аз поемам пътя отвъд
Ще прекъсна връзката си с Дявола
Ще премина деветте кръга
На любовта си с него
Пречистена като спиралата
На вечността
За да го целуна по изстиналото чело

Сърцето ти
Ще остане завинаги
Икона в гърдите ми

 

*
Запази гордостта –
тя те заключва в ковчега на егото.
Аз ще запазя омразата –
тя ме полага в саркофага на смирението.

 

*
Плащеницата на прокълнатия
се оказа ангелско крило –
приют за смирените.

Изгубените апостоли намериха дома
в сърцата си,
след като любовта им ги поднесе
В блюдо заедно с бесните зеници
на спящите.

Хилядолетия самота…
Майко, връщам се!

 

Шепа пръст

На Надеждата

Студените ти кости
покрити със сухи жили
в ковчега
Зеления костюм на радостта
облечен в кръпки мършаво на
толкова много мъки Исусови

Всички оставят цветя
Аз ти оставих детството си

 

*
“ И кръвта стана вода…
Реки от сълзи потекоха От очите Му,
И обгориха тялото Му
С черни дупки. “

Намери сили да прережеш
вените си
И да обесиш всяка революция
на тях,
всяка Съпротива на страха.
Бунтът е Отвъдмерно пространство
От примката на ужаса
се катериш нагоре и събираш
душите на всички гумени трупове
в каменната си гърбица
за да възкръснете
в смъртта Живи
Най-накрая У Дома

 

По пътя

На всеки нов път
Умряла Лисица

Любов моя, ще се видим в отвъдното

 

*

когато смъртта
махне маската си
потъваш от ужас
в образа на безличния

после възкръсваш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments