Димитър Пенчев – Прах

Вино

In vino veritas

Истината
пълзи
към върха
на езика.

 

самота

апотеозът на
теоремата
за нищото
в науката
за мъртви
от любов
сърца

 

Голямата любов
е прах в очите на
наивни
мечтатели
търсещи
самоубийството
като решение
да ги обичат
вечно
макар и
от съжаление.

 

Нещастие

Животът рецитира поезия
глухата любов
го убива с мълчание.

 

Ограда

В друго време
поетите биха
я нарекли
произведение
на изкуството,
но днес е просто
дървена проза.

 

И роди се звезда

Блестяща мисъл
пронизва
всяка липса
в континуума
между ушите
на празнотата.

 

Евклидов постулат

Всеки от нас
е точка
в пространството
ако искаш
да бъдеш
успоредна на
намеренията ми
легни до мен
да се съединим
за да бъдем
удобни на
себе си
дори да сме
математически
некоректни
действието
се превръща
в аксиома.

 

Душата
скъсан лист
писмо пуснато
по вятъра
блъскат го
облаци
лъжливи
обещания
не пристига
адресът
изтрит е.

 

Прах

Облак от букви
събрани в думи
за любов.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments