Денис Олегов – В черните празници

Порой

Дъждът удави
празните тетрадки
на миналото
на асоциалния
интроверт.
На излизане
от черупката
очаквам
майския гръм
на живота.

 

Реалност

Прегърна ме.
В обятията ти
се разтекох
като мастило.
Събудих се.
Бях на фронта.
Кървящ.

 

Епидемията на мълчанието
остави очите
да изстрадат
последната присъда
на безкрайната зима.

 

Шах

В шахмата
и на война
си винаги
бял или черен.
Третата сила
бива прегазена.

 

Някои страдат
от любов.
Други имат
истински проблеми.

 

Любовта
е най-големият майтап
с човека!

 

В черните празници
до теб са само
истинските хора.

 

Епитафия на вярата

Под камъка студен
почива последната
надежда
за щастливи години.
Тиранията на битието
изсмука
любовните трепети
и тихата семейна идилия
и превърна неволята
в единствен учител.
Остана последната
истина:
самотният път
ще продължи
и отвъд тази смърт.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments